Автомобилът на старо: VW Golf срещу Opel Astra

С моментни размествания на позициите през годините европейският компактен клас винаги е бил доминиран от три-четири модела. По обем на продажбите Golf никога не е бил детрониран за повече от няколко месеца, макар че за трона му се водят истински сражения вече четвърто десетелитие. Най-настойчив претендент за короната открай време е Opel. За съжаление на производителя от Рюселсхайм обаче Kadett, а след него и Astra станаха олицетворение на вечния втори.
През 1998-а се завъртя поредният епизод от тази поредица, но новото компактно предложение на европейското поделение на GM имаше повече амбиция от когато и да било. За разлика от четворката на Golf второто поколение на Astra бе не просто еволюция на стария модел, а нямаше почти нищо общо с предшественика си. Най-сериозен напредък за Opel бе отбелязан с 12-годишната гаранция против корозия, с което най-сетне стана истински конкурент на краля.
Днес тези двама немски отличници са по-достъпни отвсякога и макар в цените на употребяваните екземпляри да се наблюдава чувствителна разлика, кандидат-собственици обикновено са едни и същи купувачи. Опитът показва, че като начало изборът между Golf и Astra може да се улесни с изясняване на характера на тези два автомобила. Единият е по-фин, има по-изискани маниери, но е и по-претенциозен. Другият, от своя страна, го раздава скромно, почти никога не капризничи и залага на по-традиционни добродетели. Близки са като степен на надеждност, но си имат и немалко кусури.
В стоповете на Golf например нерядко прониква вода. Задната му седалка е изненадващо тясна, а дясното странично огледало е с толкова непрактично малки размери, че не върши почти никаква работа. Volkswagen-ът компенсира тези недостатъци с наистина безупречен като материали и сглобка интериор. Несъмнено достойнство на модела е и богатото оборудване - моделът отдавна не съответства на значението на марката и базови модификации съвсем не са продавани масово. В салона обикновено дават фира стойката за чаши и пепелникът отзад. Бравите също не са от най-здравите. В български условия Golf страда и от прекалено качествения филтър на вентилационната система.
Трябва да се сменя често, за да се използва пълният капацитет на климатика. Пръскалките на чистачките и фаровете също не са сред дълголетниците. Задвижващият механизъм на чистачките клеясва, което понякога води до повреди на електромотора.
С 12-годишната гаранция на купето Opel най-сетне реши отколешните си мъки с ръждата. Хубавото е, че обещанията не са празни и Astra противостои на корозията не по-зле от Golf. Салонът обаче не може да се мери с интериора на краля. Материалите евтинеят, а и с течение на времето паразитните шумове се увеличават все повече. За сметка на това задната седалка е много по-удобна и широка, отколкото във Volkswagen-а. Видимостта обаче също не е безупречна - пречат широките задни колонки на покрива. Astra печели битката по обем на багажника, но отстъпва по товароносимост.
Моторната гама на Golf няма много допини точки с двигателите на предшественика. Базовият агрегат е алуминиев и има ходов обем 1.4 литра. Най-разпространени обаче са 1.6-литровите модификации. Срещат се също и версии с 1.8- и 2.0-литров мотор, а пет- и шестцилиндровите са по-скоро екзотика. Огромен дял от продажбите се падат на 1.9-литровите дизели във всичките им варианти на мощността.
Както и в миналото, основно условие за дълъг живот на всички двигатели на VAG си остава навременната смяна на ангренажен ремък. Ако пренебрегва въздушния филтър, собственикът има шанс да се запознае с цената на датчика на въздушния разходомер. Колко струва нова ламбда сонда пък може да се разбере след експерименти с качеството на бензина. 1.8-литровите турбодвигатели могат да изненадат неприятно с износен компресор и проверката на състоянието му преди покупка е задължително.
Ако се изключи базовият дизел с атмосферно пълнене и ярко изразена всеядност, нафтовите мотори на VW притежават забележителни динамични показатели. Нивото на маслото им обаче трябва да се следи изкъсо, защото определено имат апетит към него. Всички TDi-двигатели са карпизни към качеството на нафтата и смазката, която трябва да се сменя навреме. Системата "помпа-дюза" наказва сурово и най-дребната немарливост в поддръжката, а повечето употребявани турбодизелови Golf-ове са навъртели огромен пробег, така че покупката трябва да се премисли добре.
Astra също може да се похвали с богата гама от мотори с обем от 1.2 до 2.2 литра и мощност до 200 коня. Въпреки скромната кубатура базовият бензинов двигател е добър избор за дами и шофиране в града. Харчи малко, а газоразпределителният механизъм се задвижва от верига. Най-разпространени са 1.6-литровите 16-клапанови агрегати, но това не ги прави най-подходящи. Имат честа нужда от смяна на свещи (налага се демонтаж на всмукателния колектор), а горивната система не работи безупречно с всякакъв бензин. Харчи масло над нормата и за отстраняването на проблема се налага скъп ремонт. Версията с по два клапана на цилиндър има по-скромни показатели, но се поддържа много по-лесно и евтино. Обща болест и на двата 1.6-литрови мотора са неизпревностите на клапана за рециркулация на отработените газове и този на празния ход. Ненавременната смяна на свещи създава рикове за бобините на запалването при всички бензинови агрегати на Astra. Ангренажните ремъци трябва да се сменят на 60 00 км заедно с ролките, а на всяка втора смяна - и водната помпа.
Любителите на дизела могат да избират между добрия стар мотор на Isuzu и 2.0- или 2.2-литрови двигатели на Opel. Японският агрегат може да се препоръча с бурни аплодисмети - нужни са титанични усилия, за да бъде строшен. Немските варианти разполагат с много по-впечатляващи показатели, но са и доста по-сложни като устройство, което не ги прави идеален вариант за употребяван автомобил.
И Golf, и Astra не залитат по модерните многолостови окачвания и алуминиеви носачи. Конструктивните схеми и използваните материали са съвсем традиционни. При VW първи се предават стойките и втулките на стабилизиращите щанги. След 80 000 км обикновено се изчерпва ресурсът на кормилните щанги, а след 100 000 - и на лагерите на главините и амортисьорите. Течовете и тропането от рейката също не са рядкост. Ходовата част на дизеловите модификации се износва по-бързо.
Първото поколение на Astra имаше по-здраво окачване от Golf. Така е и при втората генерация. Ресурсът на компонентите е по-голям, което се обяснява с идентичността на някои детайли с такива от Omega B. Освен това цените на резервните части са по-ниски, което трупа точки в актива на Opel-а.
Крайният резултат поставя под въпрос дежурно цитирания превес на Golf. Volkswagen-ът несъмнено е по-изпипаният автомобил, но в български условия преимуществата му нямат особена тежест. При сравнима надеждност Astra-та е по-практична, струва по-малко и се поддържа по-евтино. Купувачите, които държат на качествен интериор и мощни двигатели, а комфортът на задната седалка не ги вълнува, могат да се ориентират директно към Golf. На въпросите на всички останали отговор дава Opel-ът, който най-накрая опроверга слуховете, в ръждата била измислена в Рюселсхайм.